Женската красота през вековете

Женската красота през вековете
Автор admin 05/09/2016 Общи,

Еднакво красива ли е жената преди векове и днес? Този въпрос едва ли може да има еднозначен отговор – да или не. Първата причина е, че понятието „красота“ е много разтегливо. Ще „хвърлим“ поглед към историята, за да видим какво е смятано за красиво тогава:

Праисторията – физическите данни на жената били основополагащи за нейната плодовитост. Било смятано, че големите гърди, широкият ханш, пълни бедра и заоблен корем, са задължителни условия за създаване на голямо поколение. А както е известно, това е било изключително важно.

Античност – хората започнали да търсят начин да обособяват своята прослойка. Това било извършвано чрез дрехите и накитите. Перфектната жена имала добре поддържана кожа, висока, с атлетично тяло, тънка талия, стегнати крака, големи очи и пухкави устни. Очният грим бил средство за подчертаване на погледа. Красотата през тази епоха не била еднакво разбрана навсякъде. В култ в Древна Гърция било издигнато атлетичното тяло. Според древните елини жена с добре поддържана фигура и красота било невъзможно да бъде с нечестиви помисли.

Средновековие – християнството заклеймило показа на женската красота свободно. Жената била сочена за създание на дявола, а ползването на грим като въвеждане в заблуда. Точно поради тази причина от църквата забранила на жените да се гримират. Идеалът за женска красота по това време била млечно бялата кожа, широки рамене, малки гърди, тънка талия и ханш. Русата коса била на почит.

Ренесанс – от дяволско създание жената била издигната в култ, като муза. Вдъхновителките били с бяла кожа, леко закръглени форми, дълга шия и златиста коса.

През XVIII-XIX век на мода идват дамите с пищни гърди и ханш, но много тънка талия. За целта жените започват да носят корсети. Спиращи дъха, причиняващи болка и деформации дрехи. Жените започват да носят дантелени ръкавици, жартиери, изрязани гърбове на роклите, за да изразяват своята уникалност и сексапил.

През XX век на сцената се появяват образи като Мерилин Монро и Коко Шанел – коренно различни, но еднакво харесвани. През 60-те години “модните“ жени имали недохранен и болнав вид – ниско тегло, сенки под очите, броящи се ребра и изпъкнали стави.

За различните народи красотата на жените е съвсем различна. Например в Япония символ на неустоимата красота била снежно бялата кожа, малки ръце и ходила (които били осакатявани по много жесток начин), гарваново черни коси, силен очен грим и червени устни.

​Както виждате женската красота е неясно понятие. Тя зависи от наложената мода и разбирания.