На море с пясък не се ходи (II-ра част)

На море с пясък не се ходи (II-ра част)
Автор admin 25/02/2015 Истории,Секс и връзки,

Целувахме се и се свлякохме на леглото. Така, и двамата по кърпи, нямаше какво да събличаме, нямаше какво да ни спре ръцете... търсех си нещо и в момента в който го намерих само измънках стреснато „Алеле” ... Това си беше най-голямото „съкровище” което съм намирала, а момченцето дори не осъзнаваше с какъв „потенциал” разполага.

Сега определено се зачудих дали да бързам... той обаче вече определено не се чудеше!

Натисна ме с огромното си тяло, май не бил толкова срамежлив, и ме стисна за задника. Няма такава усмивка – нещо средно между победител във война и дете с дъвка. Само успях да изпискам когато официално секса започна. Отдавна не бях викала така! Леглото беше толкова тясно, че трудно се намествахме един в друг, така де, един до друг.

- Слизай на земята – издърпах одеалото и чаршафа – няма да стане така...

Въобще не му трябваше втора покана, а само се просна на земята:

- Твой ред е – и ме придърпа върху него. Често съм се чудила дали тази поза наричана в повечето женски списания „волната ездачка” носи толкова силно удоволствие на мъжете, колкото описват. Имах приятелка която разправяше, че като се качела върху гаджето си и било толкова скучно, и толкова не знаела какво да прави, че само си пъчела циците, а било абсурд щастливеца под нея да свърши... Е явно проблема при мен беше по-сериозен, защото дори не можех да седна до края върху него – беше толкова огромен, че хлъцването ми в началото беше смешно в сравнение със страха ми, че няма да успея да си събера краката след като сляза от него! Иначе много добре знаех какво правя, как се прави и защо се прави – това ми беше втория урок в „любовта” – добре, че имах добър учител. Наклоних се леко над него и когато започнах с бавни тласъци напред и назад да го поемам все едно това е последното нещо което желая да задържа в мен, той ме плясна по задника. Колкото и нефиминистко да звучи това е единственото нещо, което може да ме запали до степен прегаряне! Вече не мислех къде съм, с кого съм, а само за върховния кеф, който получавам.

Стенанията от моя страна бяха неконтролируеми – толкова ли е лошо да си викаш – иначе все едно не правя секс. Може би това е като при бойните изкуства, или скоростните влакчета – не сте ли се чудели защо тези хора пищят на влакчето или защо този каратист вика докато удря във въздуха?

Явно не се бях запитала, и въобще не осъзнавах какво се случва, докато не се чу силен трясък. С гръб към балконската врата въобще не бех видяла (както и спаринг-партньорът ми в екстаз също!) как се бе проближил силует! Вратата бе затворена от него с трясък – определено съм викала силно! Напуши ме смях, а Иво стреснато ме погледна тип „Продължаваме ли?”

След може би около час-два як секс излязохме от квартирата. В дворчето се бяха събрали доста хора. Щастливо, усмихнато, и с мъничко наглост и високо вирнат нос поздравих, докато „мъжът в тази връзка” бе забил своя в земята от срам.

Няма как това да не те накара да се замислиш. Всеки друг на негово място може би би изгарял от удоволствие да се похвали, да се знае какъв мъжкар е, но не. Не и този мъж, който е готов да се подложи на всякакви физически натоварвания, да се бори с вятърни мелници и всичко каквото си поискате.

Това със секса все още ли беше забранена тема? Все още ли имаше хора, които мислеха, че постъпват неморално, когато се насладят на секса? Или от това, че другите знаят какви ги върши под завивките? Или беше защото в нашия случай си беше доста над завивките...?

Може би в ранна детска възраст тези, които ни възпитават, насаждат в мислите ни кое е правилно и кое – не. Табутата разбира се фигурират в тези виждания за света, които не сме си създали самостоятелно. Ако за родителя секса е табу, то нормално е неговото дете да има доста неясна представа по темата достатъчно дълго време за да успее дори да свърши някоя глупост. Въпросът е защо точно тази тема не разбива границите?