Секс лагер (I-ва част)

Секс лагер (I-ва част)
Автор admin 09/03/2015 Истории,Секс и връзки,

Когато четете моите истории може би оставате с впечатление за личност, която не си налага никакви ограничения. За ваше сведение, това поведение се създаде във времето, под влиянието на какви ли не фактори разбира се, но докато бях малка не бях от онези бесни деца, които тичат, искат всичко и пищят, когато не го получат. Определено бях тихо дете, и колкото и странно да звучи никога не бях посещавала летен детски лагер. Предпочитах да чета книги или да гледам телевизия, за мен всякакъв спорт бе абсурд, а лагерите нещо ужасно далечно.

Пораствайки и сближавайки се с различни хора ми се случваше да слушам разкази за тези лагери и съжалявах, колко много съм изпуснала, но за съжаление връщане назад нямаше...
Докато веднъж един мой доста близък приятел, Стефан, не ми предложи да стана доброволец в един детски лагер. Вярно, че нямаше да съм от децата, щях да бъда от „големите” и определено щях да имам доста отговорности, но въобще не се замислих, а приех да отида и да изживея и тази емоция.

За съжаление ми се налагаше да отида по-късно – трябваше да пътувам сама до морския курорт, където щеше да ме очаква групата. Отидох на обучение седмица преди началото на лагера и се запознах с всички доброволци. Излишно е да споменавам, че си набелязах един от тях, Тони, с който се надявах да прекарам повече весели моменти... Харесваше ми много – тих, висок, с тъмна коса, преценяващ поглед, който казваше ”разбирам всичко, и теб те разбирам, знам всичко за теб...”. Но нямах право на подобни своеволия – особено пред децата и погледите на всички учители и доброволци. Зачеркнах го в мислите си и си продължих с обучението – да не е само един мъж на този свят, ще си седя мирно този път.

Обучението приключи и малка групичка тръгнахме към спирката. Заговорихме се и започнахме да обсъждаме кой кога и с какво ще пътува. Споделих, че ще мога да отида чак след средата на лагера и сладурът, който си бях набелязала каза с учудване:
- Така ли, и аз също! Можем да пътуваме заедно, ако искаш.
- Разбира се, тъкмо се чудех как ще се ориентирам сама, ще се радвам да пътуваме заедно. – естествено че се радвах – даваше ми се няколко часа преднина да пусна в деиствие чара и прелестите си...никога не съм си мислела, че ще се радвам да пътувам с влак до морето!

На третия час монотонно друсане в купето и поредната история за пътешествията на Тони в чужбина, вече съжалявах искрено, че съм отхвърлила три оферти за закарване с БМВ-та до морето! Колкото и кифленско да звучеше, не исках да знам цялата му биография, не исках да имам връзка с това толкова сладко, интелигентно и пленяващо момче. Исках чисто и просто да разбера дали външността му и увереността му отговарят на способностите му в леглото. Периодът, който ми се даваше, тези две седмици ми бяха достатъчни за да взема всичко, което исках от него, но без да има наранени.

Слязохме на гарата, а приятелят ми Стефан ме чакаше. С него отдавна си имахме закачка, но тя не прерастваше в нищо, поради неспособността и на двама ни на моногамия. Той ме прегърна и ми лепна една страстна целувка, а аз само си мислех „Подяволите, развали ми се свалката с моя сладур, само където бих толкова път!”.

Отидохме в общежитията, посрещнаха ни страхотно, доброволците ме въведоха в обстановката, запознах се с децата и всичко беше страхотно. Доста емоции за един ден. Към 12 вече бях скапана. Някои от доброволците играеха карти и си говореха, други наглеждаха дали децата са си по леглата и за измъкнали се пушачи, а на мен като за първи ден ми се даде възможност да си легна по-рано и да си почина от пътя.
Направо се сринах в завивките, тоя влак ми взе здравето! Никой секс не заслужава подобни жертви, а на всичкото отгоре, Стефан ми провали плановете с мераците си... Не знам кога съм заспала, когато телефонът ми ме събуди. Кой ненормален ми пише смс по това време!
„Спиш ли?” от Тони! Оф, мразя да ми се свива така стомаха.
„Не, ти? - “ Oооо, дано да си початим повече, защо така се вълнувам?!
“Скучно ми е, Дидо е на дискотека.”
Съквартирантът му, завъртях се, очарователната ми сървартирантка от Италия беше със слушалки в ушите и си зяпаше в лаптопа.
“А моята мацка си има работа, и на мен ми е скучно” – какво ще ме офертираш сега, м?
“Емии, дават новините, ако искаш ела да ги гледаме заедно” – е такава свалка за първи път доживявах!

Явно сме порастнали вече, все пак деца пазим, новини ще гледаме, я, не Том и Джери. Заливах се от смях, минах през банята и си навлякох първата рокличка, която успях да изровя от куфара – учудващо подходяща за случая. Отворих вратата – в коридора нямаше никой, вратата му беше през няколко стаи, дано не ме види никой. Имаше си предимство все пак да имаш чуждестранна съквартирантка – ако не беше дива интригантка никой нямаше да разбере, че съм се измъкнала, едва ли имаше кой да води задушевни разговори с нея за моето поведение. Почуках на вратата. Отвори ми рошав и ухилен:
- Ше гледаме ли новините?
- И аз това си мислех – смеех се и подяволите, много добре знаех какво ще се случи, определено щяхме да се свалим, вече не издържах... Но и ми беше малко странно, видя ме със Стефан, защо продължава играта?
Настаних се на едното легло, а той на другото – защо ми бягаш още, нали ти ме извика? Може би прибързвах, само аз ли си поставям такива цели, другите момичета дали са по-свенливи? Прещракваше каналите и си говорихме общи приказки. Съквартирантът му бил на дискотека, той всъщност всяка вечер излизал, а Стефан трябвало да се върне до София, имал неотложен ангажимент за няколко дни, утре сме могли да гледаме изгрева, ако съм искала... Темите бавно ставаха все по-интимни и определено не ми беше скучно като във влака. Пак този влак, ей, смаза ме! Вече започвах да се отегчавам – ще действа ли или да си лягам!

- Аз отивам да спя обаче – определено бях изморена...
- Ааа, никъде няма да ходиш – изхили се и ми метна възглавницата.
И точно като по филмите, колкото и абсурдно да звучи го замерих с възглавницата и си сформирахме един скромен бой с възглавници – какъв по-добър начин да скъсиш дистанцията от този! Вече бяхме един до друг, дърпахме двете възглавници и се хилехме безумно, дори не знам как се озовах върху него. Определено не ме беше дръпнал, защото само за секунда се завъртя и мина над мен. Чудесно, точно за това говорехме! Наведе се бързо и ме целуна – съвсем по детски. Беше толкова сладък, направо се чудех как съм спряла да се смея, сега просто се усмихвах и се набирах въпреки затиснатите ми с възглавници ръце да го целуна и аз. В следващия момент възглавниците бяха на пода а ние диво се гонехме из малкото легло. Обичам роклите, толкова лесно се събличат, а и без да ги съблечеш пак може да достигнеш целта си... Дрехите една по една падаха на земята. Определено имаше страхотно тяло, висок и слаб, стандарт си беше да има такива плочки, но в този горещ момент ми се струваше като гръцки бог, който ще ме превърне в поредната паднала в мрежите му девица. Е, аз девица не бях, но като че ли на него му харесваше да открива невинност в мен. Харесвах този тип мъже – тихи в живота, но господари в леглото. Имаше обаче малък проблем – доста време го бях почакала, тази вечер аз щях да диктувам играта...